Обществената поръчка за изграждането на магистралата между Бяла и Велико Търново е прекратена. След повече от година, през която офертите стояха и бяха разглеждани без видимо движение, АПИ внезапно установила, че правилата, написани и одобрени от самата агенция, съдържат неясни понятия, неизмерими критерии и възможности за субективно оценяване.
За да разберат чиновниците, че собствената им методика не става, Русе загуби още една година.Говорим за 61 километра магистрала с прогнозна стойност около 1,5 милиарда евро и срок за проектиране и строителство от близо пет години. Сега трябва да се подготвя нова процедура, да се приемат нови оферти, да се извърши ново оценяване, вероятно да се мине през обжалвания и едва след това да се стигне до договор. При досегашното темпо дори 2032 година започва да изглежда оптимистично.
Кой изготви тази методика? Кой я одобри? Кой упражни предварителния контрол? Защо очевидните пороци бяха открити едва след като държавата изгуби повече от година и ще понесе ли някой лична отговорност, или сметката отново ще бъде изпратена на хората от Русе и Северна България?
Поставям темата за този път от години. Още като гражданин настоявах да бъдат предприети конкретни мерки по старото трасе между Русе и Бяла, където тежките катастрофи се превърнаха в част от ежедневните новини. Като народен представител посочвах опасните участъци край Борово и Беленския баир, задавах въпроси за бавния напредък, за льосовите почви, за рекордните цени на километър и за реалното финансиране. Предупредих и че административните решения на АПИ могат да саботират целия проект, докато от Министерството ме уверяваха, че всичко върви по план.
Днес виждаме как изглежда този „план“.
За отсечката Русе – Бяла и обхода на Бяла има договори, но работата се движи мъчително бавно. На юг от Бяла процедурата вече е върната в изходна позиция. Дори един ден да стигнем по магистрала до Бяла, след нея отново ще попаднем на стария път към Велико Търново. Русе ще продължи да стои откъснат от основните магистрални направления на страната, а всяка година забавяне ще означава пропуснати инвестиции, затруднен бизнес, по-слаба връзка с останалата част от България и още движение по опасното старо трасе.
Когато държавата затваря пътя към Русе, тя затваря и част от развитието на града ни.
От АПИ и Министерството на регионалното развитие трябва незабавно да бъдат представени точната дата за новата процедура, новият график за целия участък, източниците на финансиране и имената на длъжностните лица, изготвили и одобрили порочната методика. Русенци трябва да знаят и дали зад прекратяването стои решение търгът да бъде разделен на отделно проектиране и строителство, защото подобна промяна ще означава още процедури и още години.
Най-опасното вече не е поредното забавяне, а свикването с него. Ако приемем, че за Русе все няма пари, все няма готови проекти, все изникват грешки и все някой друг трябва да чака, градът ни ще продължи да губи хора, възможности и време, докато магистралите в останалата част на страната се строят.
Нужни са активни хора, които ясно да заявят, че са тук, че следят всяко решение и че няма да позволят Русе отново да бъде оставен накрая. Хора, които искат много повече за града и региона и са готови да го изискват настойчиво, с факти, с въпроси и с постоянен обществен натиск.
Ние сме тук. Искаме много повече за Русе. И няма да приемем още едно изгубено десетилетие.
