Законът за чуждестранните агенти в Русия, приет през 2012 г. и многократно разширяван и затяган, е представен като мярка за защита на националната сигурност и суверенитета на страната. Според неговите защитници, законът цели да осигури прозрачност на финансирането и дейностите на организации, които могат да бъдат повлияни от чуждестранни интереси. Критиците на закона твърдят, че той има сериозни негативни последици за гражданското общество и демократичните свободи в Русия.
- Законът изисква организациите, които получават чуждестранно финансиране и участват в политическа дейност, да се регистрират като „чуждестранни агенти“, но всъщност това води до стигматизация и изолация на тези организации.
- Той задължава организациите и лицата, регистрирани като „чуждестранни агенти“, да подават редовни финансови отчети и да отбелязват всички свои материали с този етикет, но всъщност това усложнява тяхната работа и ги превръща в мишени за репресии.
- Законът дефинира „политическа дейност“ изключително широко, включвайки в нея практически всяка форма на публична активност – публикация в социалните мрежи или медия, семинари, протести, разговори в неформални групи, което води до ограничаване на легитимни граждански инициативи и критично мислене.
- Законът цели повишаване на прозрачността в общественото пространство, но всъщност води до разпространение на самоцензура и страх сред медиите и гражданските организации.
- Той предвижда наказателни и административни санкции за неспазване на изискванията, но всъщност тези санкции се използват като средство за политическа репресия и заглушаване на критични гласове.
- Законът претендира, че защитава националната сигурност, но всъщност ограничава основни човешки права и подкопава демократичните принципи в страната.
Сега от партия „Възраждане“ внасят този законопроект в парламента.
Аз съм категорично против такъв закон. Според мен той не само че не защитава националните интереси, но и сериозно ограничава основни права и свободи. Законът не се справя с истинските проблеми, а по-скоро се използва като инструмент за контрол и репресия над хора и организации, които се опитват да изразят мнение или да участват в обществената дискусия. Вярвам, че свободното общество трябва да позволява на хората да говорят и действат без страх от репресии, и че такива закони подкопават основните принципи на демокрацията и човешките права.
