Пчеларският сектор в България е изправен пред тежка криза, породена от изключително високата зимна смъртност на пчелните семейства в цялата страна, както и от дълбоки икономически проблеми, застрашаващи неговата устойчивост. По данни на пчелари от различни региони на страната, смъртността през зимния период на места достига между 50 и 100%. Тази ситуация създава сериозни опасения не само за поминъка на пчеларите, но и за екосистемния баланс и опрашването на земеделски култури, с пряко отражение върху биоразнообразието.
На последния Консултативен съвет по пчеларство, представителите на Министерството на земеделието и храните са поели ангажимент за финансова помощ към засегнатите стопани, но към момента няма публична яснота относно параметрите на тази подкрепа – нито за размера, нито за начина на кандидатстване, а предоставянето ѝ е обвързано с предварително деклариране на загубите от страна на пчеларите. Браншови представители настояват за финансова помощ, като мярка за частично компенсиране на загубите.
В същото време, според множество пчелари, подобна еднократна помощ не може да реши системните проблеми в сектора. Наблюдават се тревожни тенденции като отказ от пчеларска дейност, особено в Югозападна България, запазване на ниски изкупни цени на меда, които не покриват базовите разходи, както и нарастващи производствени разходи. Настоящото ниво на цените прави пчеларството икономически нерентабилно за голяма част от производителите.
Предвид тези обстоятелства, е необходимо да се предприемат комплексни мерки, които да включват:
- Финансова помощ, обвързана с реалните загуби на пчелари в следствие на високата зимна смъртност, с ясен механизъм и срокове за кандидатстване.
- Провеждане на национален мониторинг на пчелните семейства и установяване на причините за високата смъртност, включително чрез експертен анализ на климатични, паразитни, болестни или други фактори.
- Разработване на дългосрочна стратегия за подкрепа на сектора.
В тази връзка, отправям следния въпрос:
Какви конкретни мерки ще бъдат предприети за финансово компенсиране на пчеларите във връзка с високата зимна смъртност на пчелни семейства, ще бъде ли организиран национален мониторинг за изследване на причините за тази смъртност, както и предвиждате ли създаване на дългосрочен механизъм за подпомагане на пчеларския сектор?
Отговор на министъра на земеделието и храните Георги Тахов
Общият брой пчелни семейства към 1 октомври 2024 г. е 838 038, което е с 2.6% повече спрямо 2023 г. В същото време броят на стопанствата намалява с 5,4% до 8 923, но средният брой пчелни семейства отглеждани в едно стопанство се увеличава до 93,9 при 86,6 броя през 2023 г. За периода от 2008 г. (когато за първи път е приложена тригодишната национална програма по пчеларство) до 2024 г. включително се наблюдава непрекъсната тенденция на окрупняване на стопанствата, в които се отглеждат пчелни семейства от средно 21 броя през 2008 г. до 93,9 през 2024 г.
Относно твърденията за висока „зимна смъртност“ на пчелни семейства в различни региони на страната е важно да се посочи, че Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) извършва официален ветеринарен контрол на всички пчелини в Р. България, чрез изпълнение на мерките, включени в „Програмата за надзор и контрол на болестите по пчелите 2025 2027″ (Програмата).
Данните, които БАБХ обобщава и съхранява, се основават на извършените пролетни и есенни прегледи на пчелните семейства. Съгласно Програмата тези прегледи се извършват всяка година и обхващат всички животновъдни обекти пчелини, регистрирани по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Пролетните прегледи се извършват в периода от 1 април до 15 май (1 февруари 15 май за нозематоза“ на всички майко-производни стопанства), който може да се удължи със заповед на изпълнителния директор на БАБХ, ако са налице неблагоприятни климатични условия.
През настоящата 2025 г. такива условия са налице и пролетните прегледи ще се извършват до 31 май 2025 г., съгласно Заповед № РД11-1152/14.04.2025 г. на изпълнителния директор на БАБХ. По време на прегледите при съмнение за заболяване се вземат проби от подмора или от живи пчели за лабораторни изследвания, които дават информация за евентуалните причини за загубата.
По информация от БАБХ, към 15.05.2025 г., в Областните дирекции има постъпила информация за намален брой на отглежданите пчелни семейства, съгласно декларация Образец ЗХОЖКФ-875 (за промяна в броя на отглежданите пчелни семейства) в областите Велико Търново Габрово, Ловеч, Перник, Силистра, Стара Загора и Ямбол общо 61 броя декларации. Българска агенция по безопасност на храните обработва и извършва проверки на всеки един постъпил сигнал за незаконна дейност и/или нерегистриран обект за отглеждане на живи животни, в това число и на пчели, както и за влошено здравословно състояние на пчелите. На всички съвместни мероприятия и срещи с бизнеса и представителите на пчеларите от страна на агенцията са разяснявани задълженията им като собственици на животновъдни обекти и многократно е апелирано за подаване на сигнали при съмнение за нерегистрирани обекти, наличие на заболявания или промяна в здравния статус на пчелите, в това число и намален брой на отглежданите от тях пчелни семейства.
По данни на БАБХ за 2024 г., броят на прегледаните пчелни семейства по време на пролетния преглед е 891 440, а по време на есенния преглед 932 231. През 2024 г. на база извършения пролетен преглед, процентът на отпаднали пчелни семейства е 1,34%.
След приключване на пролетните прегледи, постъпилите в агенцията данни ще бъдат обобщени, анализирани и сравнени с информацията от есенния преглед през 2024 г. Едва тогава ще могат да се направят изводи за състоянието на пчелната популация у нас, на базата на които ще се вземе адекватно управленско решение за предоставяне на финансова помощ съобразно наличните инструменти.
Министерството на земеделието и храните (МЗХ) се е стремяло винаги да оказва своевременна и адекватна финансова подкрепа на сектора при справянето му с възникнали извънредни ситуации и събития, които могат да окажат негативно влияние върху неговото функциониране.
Съобразно възможните механизми за подкрепа секторът е получил подпомагане посредством национални и европейски средства през последните няколко години, както следва:
По линия на подпомагането чрез държавни помощи за периода 2022 2024 г. секторът е получил чрез национални средства финансова подкрепа по следните помощи:
- “Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“. Помощта се предостави за осигуряване на ликвидност на земеделските стопани и непрекъснатост на икономическата им дейност. На земеделските стопани, представители на сектор „Пчеларство“, е предоставен финансов ресурс в размер на 44 882 224 лв.
- “Помощ за подкрепа за осигуряване на ликвидност на земеделските стопани, преодоляване на последствията от негативното икономическо въздействие от COVID-19″. Помощта се предостави за осигуряване на достатъчна ликвидност за земеделските стопани от първичното селскостопанско производство животновъди, отглеждащи пчелни семейства, за противодействие на негативното влияние на последиците от пандемията и за осигуряване на непрекъснатостта на икономическата дейност. На земеделските стопани, представители на сектор „Пчеларство“, е предоставен финансов ресурс в размер на 7 996 095 лв.
Отделно на земеделските стопани пчелари е предоставено подпомагане и по линия на съществуващи държавни помощи в размер на 4 928 249 лв., разпределени по следните направления:
- “Помощ за компенсиране разходите на земеделски стопани, свързани с изпълнение на мерките по Държавната профилактична програма и Програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните“. С помощта се цели подпомагане на земеделски стопани, отглеждащи селскостопански животни и осъществяващи дейност първичното селскостопанско производство, чрез покриване на разходите за дейности със задължителен характер, свързани с гарантиране здравето на животните и недопускане на заразни болести и зоонози. На земеделските стопани, представители на сектор „Пчеларство“, е предоставен финансов ресурс в размер на 4 416 651 лв.
- “Помощ за създаване и поддържане на родословна книга и за определяне продуктивността и генетичните качества на животните“ – 511 597 лв.
- Помощи от типа De minimis. Минималните помощи принципно се предоставят при остра необходимост за покриване на разходи от различно естество при създали се извънредни, сложни или тежки обстоятелства, като основната им цел е в конкретен момент да може да се реагира бързо и своевременно на създали се сложни или тежки състояния за определени сектори и имат бърз ефект върху земеделските стопани. На земеделските стопани, представители на сектор „Пчеларство“, е предоставен финансов ресурс в размер на 4 500 474 лв., за покриване на част от разходите за изхранване на животните, за покриване разходите по задължителни мерки за контрол за съответствие във връзка с участие в схема за качество ЗНП (защитеното наименование за произход) „Странджански манов мед“/“Манов мед от Странджа“, за компенсиране на пострадали от възникнали пожари земеделски стопани пчелари, загубили пчелни кошери и пчелни семейства.
Що се отнася до възможностите за подкрепа на сектор пчеларство с европейски и национални средства, следва да се посочи, че от 2023 г. тя се осъществява чрез 9 интервенции, заложени в СПРЗЗСР 2023-2027 г., с общ бюджет в размер на 10 091 365 лв. (40% от ЕФГЗ и 60% от НБ). Преди това, от 2008 г. до 2022 г. се прилагаше самостоятелна тригодишна Национална програма по пчеларство (НПП).
Чрез интервенциите се финансират част от разходите (до 80%) за двукратно третиране на пчелните семейства (пролет и есен) срещу вароатоза и в случай на констатирано заболяване за лечение и на нозематоза. Допустими за финансиране са 21 ветеринарни лекарствени продукта, разрешени за употреба съгласно националното и/или европейското законодателство, с определен бюджет от 2 млн. лв. годишно. По тази интервенция за 2023 г. и 2024 г. изплатената финансова помощ е в размер на 853 039 лв. общо за двете години.
Финансова подкрепа в размер на до 90% от одобрените разходи се предоставя и за лабораторни анализи на хранителните запаси, восък, пчели или прашец за остатъци от пестициди, които дават ценна информация на пчеларите за качеството на храната, която оставят в кошера за презимуване на пчелното семейство или „натоварването“ на пчелите с остатъци от пестициди. През 2023 и 2024 г. по този показател са изследвани общо едва 12 проби.
По интервенциите се предоставя финансиране и за основни разходи, които пчеларите правят ежегодно или през определен период от време, като:
- подмяна на кошери или увеличаване на пчелните семейства (за закупуване на нови празни кошери при интензитет до 70% от одобрените разходи);
- за инвентар необходим при първичния добив на пчелен мед и пчелни продукти, които улесняват работата на пчеларя и минимизират ръчния труд (при интензитет до 70% от одобрените разходи);
- техника и оборудване за подвижно пчеларство (2023 г.-2025 г. без горен праг за финансова подкрепа), както и за практикуване подвижно пчеларство (12,50 лв. за придвижен пчелен кошер);
- за физико-химични анализи на пчелни продукти,
- за пчелни майки и изкуствени рояци.
Три от интервенциите са публични и по тях се предоставя финансиране за обучение и консултантски услуги, изпълнение на научни проекти по важни за сектора теми, популяризиране, маркетинг и други дейности, допринасящи за популяризирането на пчелните продукти и повишаване интереса на потребителите към тях. За първите две години от прилагане на СПРЗСР 2023-2037 г. по нито една от тях не бяха подадени проекти от страна на допустими кандидати, в това число неправителствени организации, в които членуват земеделски стопани, отглеждащи пчелни семейства, групи и организации на производители на мед и пчелни продукти, признати от министъра на земеделието и храните.
За финансовите 2023 г. и 2024 г. по секторните интервенции е изплатена финансова помощ с общ размер на над 9,7 млн. лв.
По същество секторните интервенции са вид пазарна подкрепа, но освен тях на пчеларите се предоставя подпомагане и на признати от министъра на земеделието и храните организации и групи на производители, които обединени от една цел могат по-успешно да реализират продуктите си както на общия европейски пазар, така и в трети страни.
Помощ се предоставя за реализация и на биологичен пчелен мед по Схемите „Училищен плод“ и „Училищно мляко“, които се прилагат с финансовата подкрепа на Европейския фонд за гарантиране на земеделието, както и от държавния бюджет. По тези схеми децата от детските градини и училищата получават пчелен мед като задължителна съпътстваща мярка най-малко три и най-много 6 пъти през учебната година.
Освен секторните интервенции, в СПРЗCP 2023r. -2027 г. са заложени и други интервенции за сектора на пчеларството, финансирани по линия на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Това са „Биологично пчеларство“ и „Насърчаване на естественото опрашване“. Средствата, изплатени по тези две интервенции за двете години от прилагането им 2023 и 2024 г., възлизат на над 18,7 млн. лв.
